Правителството не предприема адекватни мерки за развитие на къмпинг туризма у нас

Обратно 29.09.2017

Правителството не предприема адекватни мерки за развитие на къмпинг туризма у нас става ясно от резултатите от проучването „Нагласи към дивото къмпингуване в България“. То бе проведено в периода 7-27 септември 2017 г. от Маркет ЛИНКС и Българският къмпинг портал Camping.bg.

Целта на анкетата бе да се провери нагласата на българите към дискусионния въпрос за дивото къмпингуване. Това е гореща тема през всеки летен сезон от няколко години насам. Припомняме, че темата „за“ и „против“ дивото къмпингуване ескалира през 2016 г., в следствие на което бе сформирана работна група към Министерство на туризма, която да създаде регламент за къмпингуването у нас. На този етап обаче такъв регламент няма. Въпросът къде и как да се къмпира у нас все още е отворен, а търсеният баланс между мненията на всички заинтересовани страни на практика не е постигнат. Camping.bg в партньорство с Маркет ЛИНКС даде трибуна на всички желаещи да споделят мнението си за период от 20 дни.

В проучването участваха общо 730 души. Поради обстоятелството, че анкетата беше публикувана на сайта на Camping.bg, закономерно в нея взеха участие преобладаващо лица, ангажирани с темата за къмпингуването и сами предпочитащи този тип почивка - лицата, които не къмпингуват, представляват едва 6,3% от всички анкетирани.

Свободното, или станалото по-популярно като „диво“ къмпингуване, очевидно е масов феномен сред любителите на почивката под открито небе. Едва 6,4% от всички анкетирани къмпингуват единствено на регламентирани къмпинги, а една четвърт (25,9%) – само „на диво“. В голямата си част (61,4%) къмпингарите имат опит и с двата типа къмпингуване, като последните отдават предпочитание на дивото къмпингуване - 56,7% срещу 12,7% за регламентираните къмпинги, а близо една трета (30,6%) нямат конкретни предпочитания. .

Проучването показва, че половината (53.1%) от диво къмпингуващите посещават предимно Черноморското крайбрежие, а останалите почиват в планините, край язовири и реки, покрай природни, исторически и културни забележителности и др.

Преобладаваща част (81,5%) от къмпингуващите свободно лица използват за целта палатка, следвани от кемпер (10%) и каравана (6,9%), като почивката им рядко надхвърля седмица, а най-често е в рамките на 3 дни (43,5%).

На въпроса „Каква е нагласата Ви към дивото къмпингуване в България“ се оказва, че положително настроените хора са мнозинство (93,0%, в т.ч. 67,8% са с изцяло положително отношение, а 25,5% с преобладаващо положително). Негативна нагласа споделят по-често лицата, които почиват единствено на регламентирани къмпинги (приблизително половината от тях), докато непрактикуващите къмпинг туризъм поощряват нощуването на диво в природата (78,3%).

Интересни данни разкрива проучването по отношение на това дали дивото къмпингуване в България трябва да бъде забранено или ограничено с нормативен акт. 53,8% от анкетираните са твърдо против генерална забрана и споделят мнението, че всеки трябва да може да пребивава свободно и неограничено на избрана от него територия. Групата на хората, които считат, че дивото къмпингуване трябва да е разрешено, но при спазване на определени правила и условия, представлява 29,3% от анкетираните. Идеята на Министерството на туризма да се къмпингува само в специално обособени зони за диво къмпингуване се подкрепя от 15,6%, а за тотална забрана извън категоризираните къмпинги са едва 1,2%.

Лицата, подкрепящи разрешаване на дивото къмпингуване при прилагане на определени нормативни мерки, споделят различни виждания за това какви да бъдат те, но с най-широка подкрепа се ползва идеята за забрана за променяне облика на мястото (например изграждане на допълнителни помощни съоръжения за хигиенни и санитарни нужди, закачане на оборудване и т.н.). Други релевантни, според анкетираните мерки, биха били: ограничение за брой средства за настаняване на определена площ; спазване на минимална дистанция от пътища, спирки, магазини и др. обществени места; заплащане на такса към собственика на имота за наем и поддръжка; времево ограничение за престой; забрана за палене на огън; ограничение за брой къмпингуващи хора на определена площ.

Гореизброените мерки представляват добра отправна точка за бъдещи дискусии по темата предвид широко споделяната нагласа, че правителството не предприема адекватни мерки за развитие на къмпинг туризма у нас (89,5%, от участниците в проучването споделят това мнение, като то преобладава, както в средите на къмпингуващите, така и сред лицата, които не къмпингуват). Допълнителни насоки дава отвореният въпрос „Какви са Вашите идеи за развитие на къмпинг туризма в България“, на който са отговорили 350 души. Преобладава мнението, че не би следвало да се ограничават възможностите за двата типа любители на къмпингуването – в категоризирани къмпинги и на диво. Изразените от респондентите мнения могат да се обобщят по следния начин:

В районите с голяма посещаемост за диво къмпингуване да се обособят специални свободни зони с минимални условия – пейки, маси, контейнери за смет, химически тоалетни и евентуално ток и вода. Контролът да се поеме от общините срещу заплащане. Цените да са достатъчно достъпни, така че къмпингуващите сами да предпочетат да използват тези зони заради по-удобните условия. Препоръчителната цена за нощувка, според респондентите, е до 5 лв. Като добра практика в това отношение многократно се посочва примерът на Шабла с обособяването на биваци на 4 места в общината.
Дивото къмпингуване да остане разрешено на територията на цялата страна при спазване на прости, точни и ясни, но строги правила за практикуването му. Като основно търсено правило е да не се променя облика на мястото и да се почиства преди и след престоя. Много от отговорилите посочват, че трябва да има времево ограничение на престоя до 72 часа. За нарушителите на правилата да има глоби, а контролът да се поеме от общините.
Да се облекчи регламентът за обособяване на категоризирани къмпинги, за да се създадат достатъчно възможности като алтернатива на дивото къмпингуване, в т.ч.:
- Да се приеме държавна политика за насърчаване на инвестициите в този вид туризъм.
- Да се насърчават предприемачите, желаещи да изградят къмпинги чрез данъчни облекчения и други стимули.
- Да се насърчава къмпинг туризмът като форма на здравословен отдих.
- Да се промотира този вид туризъм на международно ниво чрез национални брошури и рекламни кампании.
- Да се работи в посока възстановяване на броя на къмпингите от едно време.
Да се създаде механизъм за защита от застояване на вече съществуващите предпочитани места за къмпингуване на територията на цялата страна. Да се осъществява адекватен контрол срещу презастрояването.
Да бъдат поставени разяснителни и информационни табели за правата и задълженията на къмпингуващите в районите с практикуване на диво къмпингуване.
Да се пазят от къмпингуване и замърсяване защитените територии. В природни и национални паркове да има специално обособени зони на ключовите места с интерес към къмпингуването.

Маркет ЛИНКС и Camping.bg

Заглавна снимка: Плаж Корал, Camping.bg, Архив 2017