Начало > Новини и публикации > ЛИНКС Бюлетин - Брой 1

ЛИНКС Бюлетин - Брой 1

Обратно 10.10.2010

Уводно обръщение или нещо подобно 

Драги колеги, професионалисти, специалисти, бойци и воини в областта на маркетинга и изобщо на полето наречено Български пазар. Той е малък, да, често се чудим струват ли си усилията, които правим, но това е той - ние сме в него и той е в нас.
Ние, екипът на агенцията за пазарни изследвания, затънали до гуша в информация решихме, че можем да я споделим с вас чрез интернет.

Маркет ЛИНКС Бюлетин е интернет медия, която ще се появява ежемесечно

Маркет ЛИНКС Бюлетин е средство за общуване: каним всеки от вас да ни пише с въпроси на които можем да отговорим или материал за публикация.

Маркет ЛИНКС Бюлетин е специализирано издание: ще ви разказваме за различни пазарни проучвания , които се правят в България и чужбина, както и ще отговаряме на ваши въпроси,

Ще пишем за връзките, зависимостите, взаимо-оплетеностите, корелациите на хора, стоки, събития, идеи и мисли, които проучванията разкриват

Ще ви напомняме, че всички имаме нужда от свежа и обективна информация, за да се движим адекватно и да стигнем там накъдето сме тръгнали

Ще си говорим с вас като приятели и колеги.

Като за начало: Някои въвеждащи мисли за пазарните изследвания в България

Досадните анкети по телефона или на улицата, политическите изследвания по изборите, спорове на социолози кой познал не - стъкмистика. Това са първите асоциации, които предизвикват обясненията на един изследовател на пазара за това какво работи. Не Следовател, а Изследовател. Разлика малка, но съществена.

Явлението, дейността, бизнесът “пазарни проучвания” успя да се появи, оцелее вече повече от десет години и да се развие според почвата на която расте. Заченаха го първите големи компании, които се осмелиха да си подадат носа на този пазар и да останат тук: Danone, Nestle, Kraft Foods, British American Tobacco, Procter and Gamble.
И една друга категория: фирми, които си показаха носа, но не останаха поради различни причини. В началото и средата на 90-те се появиха кандидат-инвеститори, които провериха дали вятърът духа в правилната посока – затова и поръчаха изследвания, разбраха, че не, и си тръгнаха. Някои от тях отидоха в съседна Румъния и създадоха фабриките си там.

Нека си говорим за светлите неща за това как все пак успяваме да правим от нищо нещо и то на добро ниво.

Пазарните изследвания наистина помогнаха на много западни фирма да се установят и продават продуктите си и у нас. Все повече български фирми също разбират, че за да се развиваш трябва да се погледнеш отстрани – да прецениш докъде си стигнал и накъде искаш да продължиш. Все повече фирми си поръчват изследвания – това е радостно – благодарни сме, че това е така и ние, които правим изследванията.

Постепенно българските бизнесмени разбират, че изследванията не са за парлама и демонстрация на благосъстояние: ей така да имаме и ние някое изследване на рафта, в най-добрия случай то да ни е интересно. Постепенно се проумява че с бърза и адекватна информация могат да се решат конкретни проблеми и да се предвидят други: например да се установят как да се подобрят качествата на един продукт за да стане по-конкуренто-способен, рекламата му да се погледне от консуматорите преди да го е орезилила и т.н. Изследването може да помогне да оцените как вашите дистрибутори и служители вършат работата си и т.н. полезни знания, които ще ви отворят доста работа защото информацията пречи на бизнесмена да спи.

Самозалъгването в бизнеса не върши работа за дълго – пазарните изследвания налагат непривичния за българските бизнес разбирания принцип на честността.
Честността е другото, емоционалното и всекидневно име на обективността. А там където фактите говорят и боговете мълчат. (ама че изтъркана фраза, и хич не е верифицирана!)

Така ли? Факти, цифри, “има лъжа. голяма лъжа и статистика” казал един от най-откровените обективисти Марк Твен. Истината е субективна. Това доказва и едно от двете направления в изследванията: качествените или дълбочинните изследвания. Изследователите се ровят в съзнанието на консуматорите и установяват, че всеки прави и мисли каквото му скимне. Една фокус група от 7-8 човека не може да стигне до групово мнение. Но е интересно да ги слушаш зад огледалната стена. Това направи фокус групите популярни, но не чак толкова колкото на Запад. Там една кънтри певица не тръгва да променя гардероба си без да си направи 10-на фокус групи, за това как ще я възприемат нейните почитатели. Тук решения за покупка на завод или нова продуктова линия се взима след две фокус групи.

Уж неповторим и уникален, но и българинът образува модели на мислене и поведение и то какви – много отчетливи: някои купуват много и всичко, други си произвеждат сами и по малко, че да не преяждат. Това ни го казват количествените изследвания: те правят картината представителна те боравят с дялове, проценти средни стойности, коефициенти и т.н.
Ако качествените изследвания установяват какво мисли и прави някой си единствен и неповторим човек и ЗАЩО, количествените ти казват още колко други правят така в рамките една група, която сме приели да наричаме целева група.

Няма нещо по-важно от целевата група в бизнеса: той е създаден за нея, а тя за него - не. Това е тя: невярната невяста. Все ще пристане на някой друг. Все трябва да си я крадем и да си я връщаме обратно. Ех, не можеше ли да е по-лесно? – възкликват повечето български бизнесмени. Не можеше. Това го казват всички изследвания. Питайте ако не вярвате.

И приключвам с двете най-важни задачи, които трябва да изпълнят пазарните изследвания.
И двете са много прости: да се признае това което е реално и да се открие това, което е функционално – т.е. допринася за развитието на системата.

Колко просто и колко трудно: да признаем първото и да поискаме да видим второто.

 

Приоритети на младите българи

 Глобализацията на средата постави младите българи в ситуацията на мирогледно и поведенческо синхронизиране с европейските модели и норми на мислене и поведение. Динамизирането на средата ускорява социализацията им и в значимо по-висока степен ускорява промяната в мненията и мирогледа им .
На базата на установените резултати в проучването се оформи картината на актуалния профил на младежките мнения и мироглед. С отчитането на естествената им динамичност, са формулирани основни изводи, които се стремят за покажат посоката и перспективата на развитие на обществените нагласи на младите българи.

Новият феномен в младежките нагласи може да се открие във важността, която придават на успеха - 73,1% и професионалната реализация - 72% . Фактът, че те се посочват със съществената преднина по отношение на парите - 52% и притежанието на собственост- 38,9% също индикира съществена мирогледна промяна. Такава житейска ориентация е нова черта за българския характер и показва, че младите българи подреждат важните неща в живота си в съответствие с изискванията за активна социална позиция.

 

 Бизнес нагласи

Активността на младите е рамкирана от техните намерения. В това отношение нагласите за стартиране на собствен бизнес могат да се “разчетат” като стремеж към самостоятелност и амбиция за самоутвърждаване.
Почти една трета- 35,% споделят желание да развиват собствен бизнес, без да го конкретизират във времето. Този дял се запазва устойчив във всички демографски групи и очертава високи нива, на които се търси изява във бизнес перспективата.

Изисквания към бъдеща работа

Нагласите за бизнес–активност отговарят на приоритетните изисквания към бъдещата работа. Първото от тях е тя да носи пари, като това е по-важно за момчетата- 51,2%, отколкото за момичетата -37,8%. На второ място е възможността за развитие и кариера - 27,3%. Това от своя страна е първото по степен на важност изискване на висшистите -36,2%. На трето място се поставя изискването работата да носи удовлетворение -23,3%, отново най-важно за настоящите и бъдещи висшисти - 32,8%.
Такава структура на приоритетните изисквания показва надживяване на минимизирането на изискванията и фиксирането им единствено върху финансовите параметри. Високото оценяване на възможностите за кариерно развитие и удовлетвореност показва същностна промяна в отношението към трудовата реализация и е потенциал за личностното развитие.

Таблица №23
Кое е най-важното в работата, която имате/ към която се стремите?
% от посочванията

	Всички	15-18 г.	19-24 г.	ВУЗ	София	Село	Роми	Турци
Да носи пари	44,8	41,2	47,1	58,0	39,6	48,9	42,7	72,0
Да дава възможност за развитие, кариера	27,3	27,6	27,1	31,0	32,7	26,8	29,3	6,0
Да носи удовлетворение	23,3	23,4	23,2	36,2	23,9	19,3	23,9	12,0
Да носи изява, популярност	0,8	1,7	0,2	32,8	0,6	0,6	0,7	0,0
Друго	0,3	0,0	0,5	0,0	0,0	0,2	0,2	0,0
Не мога да определя	3,6	6,1	2,0	0,0	3,1	4,1	3,1	10,0

База: Респонденти /1056/, 15-24 години

На база на национално-представително проучване «Основни нагласи, ценности и поведение на младите българи - 15-24 години», извадка 1056, проведено от Маркет ЛИНКС

 

Как беше избрана „Банка на клиента 2009”

Стабилността на финансовата система се оценява като едно от значимите постижения в икономическото развитие на страната през последните 10 години. Това беше един много динамичен период на промени в банковия сектор, свързан с навлизане на големи международни финансови компании на пазара, с кредитния бум и със силната конкуренция между отделните банки.
Полаганите усилия за задържане и спечелване на клиенти се измерват не само чрез конкретните финансови показатели в края на всяка година, но и чрез маркетинговите проучвания, които дадоха възможност за задълбочен анализ на поведението на българските клиенти на финансови институции. Част от тези проучвания са и изследванията на удовлетвореността на клиентите от предоставяните услуги.
По традиция в средата на годината издателска къща „Пари” организира събитието „Годишни банкови награди”, на което се дава експертна оценка за развитието на сектора и по-конкретно на отличилите се през последната година банки. Една от тези награди е „Банка на клиента”. Нейната цел е да определи най-високо оценената банка от страна на използващите финансови услуги българи.
В началото на месец юни издателска къща „Пари” и Маркет ЛИНКС проведоха онлайн проучване сред 1230 клиенти на банкови услуги в цялата страна, които дадоха своите оценки. През последната година Маркет ЛИНКС активно работи в посока на изграждане на онлайн панел и проведените проучвания и сравнения показват, че активните потребители на банки могат да бъдат достигнати успешно чрез този относително нов, за България, метод на регистрация. Актуалните данни от месец май тази година показват, че клиентите на финансови услуги в национално-представително проучване, проведено по класическия метод лице-в-лице, са 66%, докато в представително за потребителите на Интернет в страната този дял е 92%.
За да получи по-пълна картина на удовлетвореността на клиентите, изследователският екип реши да включи група от индикатори, резултатите от които станаха база за определяне на „Банка на клиента” за 2009-та година.
Характеристиките, които в най-голяма степен влияят при формирането на клиенската удовлетвореност, както и при избора на обслужваща банка са следните:

• Добро и компетентно обслужване
• Изгодни финансови условия
• Удобно разположение на клоновете
• Разнообразни и иновативни продукти и услуги
• Гъвкавост към клиентите
• Предпочитана банка

Получените резултати показват, че клиентите в най-голяма степен се влияят от конкретните финансови условия, които получават от банките. На второ и трето място са обслужването и гъвкавостта към различните нужди на отделните клиенти. С най-малка тежест при общата удовлетвореност са развитата клонова мрежа и разнообразните и иновативни продукти.
Нивата на оценките по отделните индикатори варират между „среден” 3 и „много добър” 4.7 по шестобаната скала, което показва значителна степен на чувствителност на клиентите към получаваните услуги. Едновременно с това липсата на по-високи стойности от „много добър”, са индикативни за наличието на още по-високи очаквания към банките, особено що се отнася до цената на финансовия ресурс. До известна степен това въздейства негативно на нагласата на клиентите да възприемат банковите институции като партньор.
Класацията на десетте най-високо оценени банки показва, че по-високите нива на удовлетвореност не са привилегия само на големите финансови институции. Проучването показва, че не са малко и банките с по-ниски пазарни дялове, които в значителна степен отговорят на изискванията на своите клиенти.

Отново поглеждайки към процесите в банковата сфера се вижда, че в последните години бизнес културата на висшия финансов мениджмънт се разви значитело. Маркетингът на банковите инстутуции беше изведен на високо професионално ниво и движещата сила на този процес е желанието за предоставяне на все по-качествени продукти и услуги. Въпреки оценките, че повечето от банките работят добре, са очевидни и завишените изисквания на клиентите. Но едновременно с това не трябва да изключваме и тезата, че ние българите все още се учим да бъдем клиенти и понякога трудно разбираме и усвояваме правилата на коректното взаимоотношение между нас и банковите институции.

Представените данни са на базата на представително за интернет потребителите в страната онлайн проучване сред 1230 лица, проведено от Маркет ЛИНКС в периода 3-14 юни 2010. Целева група: потребители на финансови услуги през 2009 г.