ЛИНКС Бюлетин - Брой 11

Обратно 29.10.2012

/Новини/ЛИНКС Бюлетин - Брой 11/bulletin11.gif

 Пазарът на пчелен мед в България – силен продукт, слабо брандиране

 

Темата за качеството на храните неизменно присъства във фокуса на общественото внимание в последните години. Редица фактори като изобилието от хранителни продукти със съмнително качество на пазара, повишеното ниво на информираност на потребителите относно хранителната стойност на продуктите, осъзнаването на ефекта, който човешката дейност има върху природата, стимулират нарастващата тенденция към  здравословен начин на живот и хранене и  поддържат интереса към натуралните продукти като пчелният мед.

Пчелните продукти винаги са бил ценени от хората заради полезните си качества -  медът и сродните продукти се разпознават като алтернатива на традиционната медицина, за което са показателни най-често изтъкваните мотиви за консумацията им от страна на потребителите, регистрирани в проведеното от Маркет ЛИНКС национално-представително проучване през юни 2012 година. “За поддържане на здравето и “за лечение на настинки” са двата най-често посочвани аргумента наред с предназначението на меда като естествен подсладител на храни и напитки.

/Новини/ЛИНКС Бюлетин - Брой 11/bul11_img1s.gif

 

Традиционно високото признание за положителните ефекти от консумацията на пчелен мед, както и относително достъпната му цена на вътрешния пазар обуславят и значителното му проникване сред населението - пчелният мед присъства в менюто на почти 80% от българите над 18 г., като 57% биха могли да бъдат определени като редовни консуматори (консумират поне 1-2 пъти в седмицата), а 27% са спорадични (консумират 2-3 пъти в месеца или по-рядко). Практиките на покупка показват предпочитание към опаковки от 1 кг. (31%) и 750 гр. (30%), а средната цена, която консуматорите обичайно заплащат, е около 8 лв. за килограм.
С най-голяма популярност се ползват акациевият и липовият мед, които се консумират съответно от 71% и 48% от потребителите, следвани от мановият мед (31%). Разновидности като слънчогледов, билков, букет, ментов, кестенов и други са със значително по-ниска пенетрация, често пъти ограничена в определени региони на страната и предимно сред по-редовните консуматори на пчелни продукти. 

 

Пазарът на пчелен мед в България – силен продукт, слабо брандиране

 

В светлината на безспорните ползи и заявено положително отношение към този продукт, България изостава от равнището на консумация на пчелен мед в  ЕС. Според анкетираните от Маркет ЛИНКС потребители, средното месечно потребление на пчелен мед е около 400-450 гр. сред редовните потребители и около 150 гр. сред спорадичните потребители, докато, според различни експерти, средно годишната консумация на мед на глава от населението в България е в рамките на 250-500 гр. годишно, което е под средното равнище в ЕС (между 1 и 2 кг. в различните европейски държави).

Липсата на единно мнение и информация относно количеството консумиран пчелен мед в България може да се обясни със спецификите в дистрибуцията на пчелни продукти на нашия пазар и по-конкретно със значителния дял на сивия сектор в него. Проучването показва, че директният контакт с производител или посредством посредник е доминиращият модел на покупка (60%), следван от закупуване от лица в приятелското обкръжение или роднини (26%) и от пазар (17%). Покупката на пчелен мед от търговски обекти се нарежда на последно място с дял от 8%, като тази практика е по-типична за спорадичните консуматори на продукта.

/Новини/ЛИНКС Бюлетин - Брой 11/bul11_img2s.gif

 

Причините за така регистрираните канали за дистрибуция са различни. От една страна стои стремежът за намаляване броя на посредниците в пазарния процес с цел понижаване крайната цена на продукта, което в конкретната продуктова категория все още е възможно. Това се потвърждава от обстоятелството, че потреблението на пчелни продукти е най-високо в традиционни за пчеларството региони като Северен Централен регион, където контактът с производител е в най-голяма степен улеснен. 
Сред факторите от значимост се очертава и дефицитът на доверие в пчелния мед, продаван в търговската мрежа, поради съмнения в методите на обработка и добавянето на съставки, отдалечаващи продавания продукт от полезните качества и свойства на истинския мед. 
Като пряк ефект от споменатите практики на покупка, както и поради  липсата на активна комуникация от страна на производителите с целевата аудитория, мнозинството от консуматорите на пчелен мед не отдават предпочитание на конкретна търговска марка, а се доверяват на мнението на близки хора и при покупката на мед се ориентират по неговата разновидност, външен вид, вкус и доверие в производителя.

/Новини/ЛИНКС Бюлетин - Брой 11/bul11_img3s.gif

 

 

 

 

Това обяснява регистрираните в проучването ниски нива на проникване на конкретни търговски марки пчелен мед - водещите марки, като „Булмед“ и „Оберон“, генерират съответно едва 5% и 3% дял сред потребителите, като тяхното проникване е малко по-високо в София в сравнение с останалите региони на страната.
Резултатите от проучването водят до заключението, че на пазара на пчелен мед в страната отсъстват силни и ползващи се с доверието на потребителите брандове за сметка на присъствието на множество малки и регионални производители. Всякакви маркетингови усилия в посока на изграждане на силни търговски марки на първо място ще трябва да се концентрират в преодоляване на установените потребителски нагласи и модели на пазарно поведение.

Ася Георгиева, Маркет ЛИНКС

Представените данни са от национално-представително проучване на Маркет ЛИНКС сред 1130 лица на възраст над 18 години, проведено през юни 2012 г.